Нищо не размърдва българското блато
Шегичките, че Бойко Борисов и Цветан Цветанов са като неприятни имитатори на персонажите от комедията " От малоумен, по-глупав ", към този момент омръзнаха и на тези, които ги измислят. Не че нямат мотиви, а тъй като умните хора не обичат да се повтарят за разлика от главата на ГЕРБ и дясната й ръка, които не стопират да упрекват за грешките си своите прародители, интернационалното състояние и разположението на звездите. Както не стопират да приказват несвързано и да плещят откровени глупости, също както преди осем години, когато мъдрият български народ ги избра да го водят. Най-интересното е, че и двамата осъзнават, че те не са отговорни, че управляват страната. Бойко Борисов да вземем за пример разгласи, че в случай че някогашният вътрешен министър Румен Петков не го бил предиздвикал да напусне Министерство на вътрешните работи, нямало да стане политик, а Цветан Цветанов съобщи при един избор на съмнение в пленарна зала: " Всички знаят какво се случи през тези 20 години. Ако не бяхте вие, Цветан Цветанов нямаше да се занимава с политика ". Туш.
И по този начин, през есента на 2017 година всичко си е толкоз същото, толкоз безметежно лековато, просто, селяндурско и устойчиво детско, както през паметната 2009 година Фидосова ни липсва, Цачева я покриха, Дянков е надалеч, Плевнелиев изтрещя дефинитивно, само че другояче всичко е както си беше. По страниците на проправителствената преса е умерено и поредно прелестно. Ей, оня ден да вземем за пример една газета написа: " Кабинетът направи огромна стъпка за възобновление на българските учебни заведения ". Е, по какъв начин да не заплачеш от трогване и горделивост за татковината, която явно се въздига след... след какво. След осемгодишно, с незначителни спирания, ръководство на ГЕРБ? Добре, че по първите страници още пишат датата, че да знаеш, че не четеш остарели вестници, от 50-те години.
Бойко Борисов, както споделят руснаците, " забронзовя " освен от загара по Евксиноградския плаж, само че и от тефлоновото покритие, което интензивно му възобновяват и мажат с баданарката медии, политолози, социолози, политици, довчерашни гневни опозиционери и няколко искрено странни персони, една от които сподели преди дни: " Аз съм по-нагъл и по-брутален от вас и би трябвало да го знаете! Не се занимавайте с мен! В момента, в който вие спрете, аз ще продължа и ще мина през вас, по метода, който зная аз да го върша! ".
Ето това е ГЕРБ. В случая става дума за депутата от ръководещата партия Антон Тодоров, който влезе в нечовечен вербален конфликт с журналиста Сашо Диков. Но господин Тодоров, несъмнено без да желае, с думите си се разобличи като еманация на това, в което се е трансформирала ръководещата партия - самодоволна, нагла, безскрупулна, самоуверена, с все по-усилващ се привкус на битовизми и селяния. Дори към този момент и свадите им са такива. Кашкавали, суджуци, минерална вода, побойници, общински препоръки, обърнати на бащиния. И в това принизяване няма нищо инцидентно. ГЕРБ се срасна с страната и страната стана част от ГЕРБ. Това се случва сега. Това е повода за неспиращите кавги с хора от тази партия на най-различни равнища в локалната и централната власт. Оядоха се и се разплуха. " 11 години съм слугувал на ГЕРБ, като не съм желал нищо в персонален проект. Нормално е човек да се усеща афектиран, когато е работил в интерес на партията ", съобщи искрено някогашният към този момент народен представител от партията Живко Мартинов, клиент на прокуратурата по " Суджукгейт ". Потресаващо самопризнание за атмосферата, която царува в тази организация.
Още по-потресаващо е, че всички сходни кавги се замитат бързешком под чергата, още преди да са изтекли каноничните три дни. Това е особено за блатото, в което се намираме от месец май насам. Нещо повече - доста повече внимание се отделя на свадите със селски привкус, в сравнение с същински значимите провали на това ръководство, които в действителност не са спирали от пролетта на предходната година. Това е доста комфортно от пропагандна позиция, тъй като дава и на ГЕРБ опция да се самобичува театрално - случаите с Живко Мартинов и Лазар Влайков от Септември. Така и политиката се свежда на равнище битовизъм - някакъв локален деребей е направил нещо, което сякаш е дребно, само че ГЕРБ се разграничи от него и даже самият Борисов, с лек нехаен жест, все едно отпъжда досадна муха, го жигосах. Само дето деребеите стават от ден на ден и повече.
В същото време фактически съществени въпроси остават без какъвто и да е разбор и без никаква рецензия отвън опозиционните медии, които се броят на пръстите на едната ръка. Те май умишлено се пренебрегват, с цел да не се нарушава фън шуят на величеството.
Благодарение на извънредно гениалния геополитически гений на Бойко Борисов, така възвеличан към контракта с Македония, гаче сме ги анексирали, България е на път да се трансформира от директна страна в геополитически шубрак. Любимото отроче на премиера - " хъбчето ", наречено " Балкан ", е все по този начин фантасмагорично, както и когато той чертаеше на хвърчащи листове схемата му пред френския президент Франсоа Оланд. То не може да стане без съветски газ, а съветският газ зависи от положителната воля на Русия, същата тази Русия, която Борисов разгласи за опасност и на която той изясни, че е подготвен да прати армията ни против Москва, в случай че началниците му наредят.
Впрочем несамостоятелността на българския министър председател и обкръжението му, от страна на Съединените щати преди всичко, е другият огромен проблем пред страната, който на практика никой не желае да разисква, в това число и опозиционни партии. Тази взаимозависимост, която надали е единствено заради " споделени полезности ", лиши към този момент страната от милиардни вложения и многомилионни изгоди поради спрените от Борисов три огромни енергийни плана с съветско присъединяване. Но с изключение на ръмжене по интернет форумите и ням ропот в пресата друго няма да чуете.
Както няма да чуете в публичното пространство и други въпроси към ръководещите, като да вземем за пример: Г-н министър председател, кое е по-важно - да имаме боеспособна войска, или да напълним гушите на съответни компании от Съединени американски щати? Или пък: Г-н Борисов, за какво се дават толкоз пари за Министерство на вътрешните работи, а служителите на реда вървят без обувки? А може и да се попита нашият началник за какво при него здравните министри се сменят като носни кърпички, а доктори в страната съвсем не останаха и медсестрите бягат на вълни. Защо ситуацията в учебните заведения е като в кръчмите в Дивия запад? Защо сякаш при растяща стопанска система наклонността непознатите вложители да заобикалят България стана трайна? Вярно ли е, че повода е в " раздаването на порции " от ваша страна и страна на ваши доближени? Защото преди време Ахмед Доган го оплюха за тази имитация, само че никой не отхвърли, че тя е разковничето за правене на огромен бизнес в България. Както не е загадка, че в този момент доста стрели са ориентирани към депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, разгласен надали не за демона на България, само че истината е, че в случай че го нямаше " комфортния " за обвинявания Пеевски, на прицела трябваше да бъде Борисов, който мъчно се скрива зад тила на мастития национален фаворит.
Разбира се, като приказваме за бизнес в България, би трябвало да попитаме и да научим какъв брой още бизнесмени като Живко Мартинов са слугували на ГЕРБ. В какви сфери на стопанската система, какъв брой са се отчитали, единствено в натура или и в пари. Защото, в случай че има обикновено антикорупционно законодателство и обединен орган за битка с корупцията, той би трябвало да разпита Мартинов и други хора дали хранят гербаджиите в нарушаване на Закона за политическите партии. Но подобен орган няма и няма и да има, тъй като е безумно да считаме, че ще го основат хората, които би трябвало да бъдат разследвани.
И не на последно място оглушително не се задава въпросът: Г-н Борисов, за какво в никакъв случай не успявате да завършите нито един собствен мандат? Никъде и в никакъв случай. Нито като кмет на София, нито към този момент два пъти като министър председател. Вместо това се вършат разбори по кое време ще абдикира за трети път от властта, с цел да се завърне за четвърти път като министър председател. Все едно става дума за някаква игра. Реално по този метод така наречен " изразители на публично мнение " ни постановат тезата за безалтернативността на Борисов и ГЕРБ като водеща партия. И това не е заради идеологически аргументи. Причината за това е основаната система на обвързаности в страната, в която посредством паричните потоци нишките водят до едно място. Ако искаш да папкаш, ще слушкаш. Това е правилото на ръководство сега у нас и заради това царува чувството, че ГЕРБ и Борисов са бронирани против компромати. Поради това България стана страна със кавги, само че без вести. Не е към този момент вест, че някой краде в ГЕРБ, към ГЕРБ, във връзка с ГЕРБ, обвързван с ГЕРБ. Това е текучество. Липсва новината, че има последици за ръководещите, че има публично неодобрение, че рейтингите на партията им се рутят. Това липсва. Това не е обикновено, няма по какъв начин да е обикновено. Освен в случай че не смятате, че да си елементарен е добродетел, да си граблив е благопристойно и да си изменник е морално.
Блатото седи, не шава, единствено изпуска зловония и тук-таме някое мехурче плюква немного мощно. Обитателите безмълстват и се държат все едно имат стокхолмски синдром - заложниците съжаляват, че са избрали на власт терористите, а по-младите, смелите и мощните бягат далеко. Там, където няма да усещат зловонието на блатото.
Детската градина " Пролет " в Перник е прелестна илюстрация " на това, което имаме като ГЕРБ ". Общинската съветничка от партията Румяна Гьорева бе принудена да се откаже от частната си детска градина в същата постройка. След като госпожата си потегли, дружно с нея си " потеглиха " и тръбите на проточния бойлер, катинарът на портата, новите брави на вратите и... парапетът на спешното стълбище.
Интересно е какъв ще е резултатът на ГЕРБ на идващите локални избори в Перник
Виж всички публикации от Георги Георгиев-->
И по този начин, през есента на 2017 година всичко си е толкоз същото, толкоз безметежно лековато, просто, селяндурско и устойчиво детско, както през паметната 2009 година Фидосова ни липсва, Цачева я покриха, Дянков е надалеч, Плевнелиев изтрещя дефинитивно, само че другояче всичко е както си беше. По страниците на проправителствената преса е умерено и поредно прелестно. Ей, оня ден да вземем за пример една газета написа: " Кабинетът направи огромна стъпка за възобновление на българските учебни заведения ". Е, по какъв начин да не заплачеш от трогване и горделивост за татковината, която явно се въздига след... след какво. След осемгодишно, с незначителни спирания, ръководство на ГЕРБ? Добре, че по първите страници още пишат датата, че да знаеш, че не четеш остарели вестници, от 50-те години.
Бойко Борисов, както споделят руснаците, " забронзовя " освен от загара по Евксиноградския плаж, само че и от тефлоновото покритие, което интензивно му възобновяват и мажат с баданарката медии, политолози, социолози, политици, довчерашни гневни опозиционери и няколко искрено странни персони, една от които сподели преди дни: " Аз съм по-нагъл и по-брутален от вас и би трябвало да го знаете! Не се занимавайте с мен! В момента, в който вие спрете, аз ще продължа и ще мина през вас, по метода, който зная аз да го върша! ".
Ето това е ГЕРБ. В случая става дума за депутата от ръководещата партия Антон Тодоров, който влезе в нечовечен вербален конфликт с журналиста Сашо Диков. Но господин Тодоров, несъмнено без да желае, с думите си се разобличи като еманация на това, в което се е трансформирала ръководещата партия - самодоволна, нагла, безскрупулна, самоуверена, с все по-усилващ се привкус на битовизми и селяния. Дори към този момент и свадите им са такива. Кашкавали, суджуци, минерална вода, побойници, общински препоръки, обърнати на бащиния. И в това принизяване няма нищо инцидентно. ГЕРБ се срасна с страната и страната стана част от ГЕРБ. Това се случва сега. Това е повода за неспиращите кавги с хора от тази партия на най-различни равнища в локалната и централната власт. Оядоха се и се разплуха. " 11 години съм слугувал на ГЕРБ, като не съм желал нищо в персонален проект. Нормално е човек да се усеща афектиран, когато е работил в интерес на партията ", съобщи искрено някогашният към този момент народен представител от партията Живко Мартинов, клиент на прокуратурата по " Суджукгейт ". Потресаващо самопризнание за атмосферата, която царува в тази организация.
Още по-потресаващо е, че всички сходни кавги се замитат бързешком под чергата, още преди да са изтекли каноничните три дни. Това е особено за блатото, в което се намираме от месец май насам. Нещо повече - доста повече внимание се отделя на свадите със селски привкус, в сравнение с същински значимите провали на това ръководство, които в действителност не са спирали от пролетта на предходната година. Това е доста комфортно от пропагандна позиция, тъй като дава и на ГЕРБ опция да се самобичува театрално - случаите с Живко Мартинов и Лазар Влайков от Септември. Така и политиката се свежда на равнище битовизъм - някакъв локален деребей е направил нещо, което сякаш е дребно, само че ГЕРБ се разграничи от него и даже самият Борисов, с лек нехаен жест, все едно отпъжда досадна муха, го жигосах. Само дето деребеите стават от ден на ден и повече.
В същото време фактически съществени въпроси остават без какъвто и да е разбор и без никаква рецензия отвън опозиционните медии, които се броят на пръстите на едната ръка. Те май умишлено се пренебрегват, с цел да не се нарушава фън шуят на величеството.
Благодарение на извънредно гениалния геополитически гений на Бойко Борисов, така възвеличан към контракта с Македония, гаче сме ги анексирали, България е на път да се трансформира от директна страна в геополитически шубрак. Любимото отроче на премиера - " хъбчето ", наречено " Балкан ", е все по този начин фантасмагорично, както и когато той чертаеше на хвърчащи листове схемата му пред френския президент Франсоа Оланд. То не може да стане без съветски газ, а съветският газ зависи от положителната воля на Русия, същата тази Русия, която Борисов разгласи за опасност и на която той изясни, че е подготвен да прати армията ни против Москва, в случай че началниците му наредят.
Впрочем несамостоятелността на българския министър председател и обкръжението му, от страна на Съединените щати преди всичко, е другият огромен проблем пред страната, който на практика никой не желае да разисква, в това число и опозиционни партии. Тази взаимозависимост, която надали е единствено заради " споделени полезности ", лиши към този момент страната от милиардни вложения и многомилионни изгоди поради спрените от Борисов три огромни енергийни плана с съветско присъединяване. Но с изключение на ръмжене по интернет форумите и ням ропот в пресата друго няма да чуете.
Както няма да чуете в публичното пространство и други въпроси към ръководещите, като да вземем за пример: Г-н министър председател, кое е по-важно - да имаме боеспособна войска, или да напълним гушите на съответни компании от Съединени американски щати? Или пък: Г-н Борисов, за какво се дават толкоз пари за Министерство на вътрешните работи, а служителите на реда вървят без обувки? А може и да се попита нашият началник за какво при него здравните министри се сменят като носни кърпички, а доктори в страната съвсем не останаха и медсестрите бягат на вълни. Защо ситуацията в учебните заведения е като в кръчмите в Дивия запад? Защо сякаш при растяща стопанска система наклонността непознатите вложители да заобикалят България стана трайна? Вярно ли е, че повода е в " раздаването на порции " от ваша страна и страна на ваши доближени? Защото преди време Ахмед Доган го оплюха за тази имитация, само че никой не отхвърли, че тя е разковничето за правене на огромен бизнес в България. Както не е загадка, че в този момент доста стрели са ориентирани към депутата от Движение за права и свободи Делян Пеевски, разгласен надали не за демона на България, само че истината е, че в случай че го нямаше " комфортния " за обвинявания Пеевски, на прицела трябваше да бъде Борисов, който мъчно се скрива зад тила на мастития национален фаворит.
Разбира се, като приказваме за бизнес в България, би трябвало да попитаме и да научим какъв брой още бизнесмени като Живко Мартинов са слугували на ГЕРБ. В какви сфери на стопанската система, какъв брой са се отчитали, единствено в натура или и в пари. Защото, в случай че има обикновено антикорупционно законодателство и обединен орган за битка с корупцията, той би трябвало да разпита Мартинов и други хора дали хранят гербаджиите в нарушаване на Закона за политическите партии. Но подобен орган няма и няма и да има, тъй като е безумно да считаме, че ще го основат хората, които би трябвало да бъдат разследвани.
И не на последно място оглушително не се задава въпросът: Г-н Борисов, за какво в никакъв случай не успявате да завършите нито един собствен мандат? Никъде и в никакъв случай. Нито като кмет на София, нито към този момент два пъти като министър председател. Вместо това се вършат разбори по кое време ще абдикира за трети път от властта, с цел да се завърне за четвърти път като министър председател. Все едно става дума за някаква игра. Реално по този метод така наречен " изразители на публично мнение " ни постановат тезата за безалтернативността на Борисов и ГЕРБ като водеща партия. И това не е заради идеологически аргументи. Причината за това е основаната система на обвързаности в страната, в която посредством паричните потоци нишките водят до едно място. Ако искаш да папкаш, ще слушкаш. Това е правилото на ръководство сега у нас и заради това царува чувството, че ГЕРБ и Борисов са бронирани против компромати. Поради това България стана страна със кавги, само че без вести. Не е към този момент вест, че някой краде в ГЕРБ, към ГЕРБ, във връзка с ГЕРБ, обвързван с ГЕРБ. Това е текучество. Липсва новината, че има последици за ръководещите, че има публично неодобрение, че рейтингите на партията им се рутят. Това липсва. Това не е обикновено, няма по какъв начин да е обикновено. Освен в случай че не смятате, че да си елементарен е добродетел, да си граблив е благопристойно и да си изменник е морално.
Блатото седи, не шава, единствено изпуска зловония и тук-таме някое мехурче плюква немного мощно. Обитателите безмълстват и се държат все едно имат стокхолмски синдром - заложниците съжаляват, че са избрали на власт терористите, а по-младите, смелите и мощните бягат далеко. Там, където няма да усещат зловонието на блатото.
Детската градина " Пролет " в Перник е прелестна илюстрация " на това, което имаме като ГЕРБ ". Общинската съветничка от партията Румяна Гьорева бе принудена да се откаже от частната си детска градина в същата постройка. След като госпожата си потегли, дружно с нея си " потеглиха " и тръбите на проточния бойлер, катинарът на портата, новите брави на вратите и... парапетът на спешното стълбище.
Интересно е какъв ще е резултатът на ГЕРБ на идващите локални избори в Перник
Виж всички публикации от Георги Георгиев-->
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ